Често се смята, че основната функция на човешкото стъпало е да осигури стабилна основа при правостоене. От гледна точка на еволюцията, стъпалото се развива като динамичен механизъм и поради тази причина не е приспособено към продължително стоене на едно място, което предизвиква чувство на умора и болка. Ето защо, както предпочитаме седенето пред стоенето, така и движението за нас е по-удобно от правостоенето.
Устройството на ходилото представлява уникална функционална цялост, то наподобява еластично перо, което е от първостепенно значение във фазата на опора и оттласкване в процеса на ходене. От анатомична гледна точка, стъпалото се дели на три части (Снимка 2). Задната част се състои от глезенна и петна кост, средната част се състои от лодковидна кост, кубоидна кост и три клиновидни кости, предната част се състои от пет метатарзални кости, 14 кости на пръстите на стъпалата, както и две сезамовидни кости. Следователно, ходилото е изключително сложен механизъм, който се състои от 26 кости (а с двете сезамовидни - общо 28 кости), свързани помежду си със здрави ставни връзки, както и с дълги и къси подколенни мускули. Тази структура осигурява общото и взаимозависимо движение на всички анатомични елементи.
По време на физическо натоварване, тежестта на тялото се пренася от пищяла към глезенната кост, а след това по-голяма част от натоварването пада върху петната кост, а по-малка част върху предното стъпало, особено върху главичката на първата метатарзална кост. Стъпалото има три опорни точки – петната кост (1), главичката на V метатарзална кост (2) и главичката на I метатарзалната кост (3). Тези три точки, свързани с костите, лигаментите и мускулите, образуват два надлъжни (вътрешен и външен) и два напречни (преден и заден) свода на стъпалото (Снимка 3).
Надлъжните сводове на съпалото започват от петната кост и подобно на аркада се извиват и завършват в основата на пръстите. Вътрешният свод на стъпалото започва от петната кост, минава през глезенната кост, лодковидната кост, първата клиновидна кост, по протежение на I метатарзална кост и завършва на главичката ѝ. Докато външният надлъжен свод започва от кубоидната кост, минава през V метатарзална кост и завършва на нейната главичка. Най-високата точка на вътрешния свод на стъпалото е лодковидната кост, която се намира на 15 мм от земята, а външната кубоидна кост е на 5 мм от земята.
Предният напречен свод свързва главичките на I-V метатарзална кост с най-високата точка в главичката на II метатарзална кост. Задният напречен свод се намира в областта на трите клиновидни и кубоидната кост.
Статиката и динамиката на стъпалото се обуславят от система от здрави ставни връзки, мускули и сухожилия на стъпалато, както и от всички мускули на пищяла с изключение на трицепс суре. От лигаментите, които участват в образуването на сводовете, най-важно е да се споменат lig.calcaneonaviculare – LC, lig.plantare longum – LP, както и aponeurosis plantaris – AP.
Сводовете на стъпалото се формират още докато детето е в утробата, но са ясно забележими едва след 2-годишна възраст, когато се намалява дебелината на мастните възглавнички върху стъпалото на детето.
Изправената походка е една от основните характеристики на човешкия вид и въпреки че като цяло всички ходим по един и същ начин, съществуват някои малки разлики, които ни позволяват отдалече да разпознаваме приятелите или познатите си.