Точната причина за поява на ревматоиден артрит остава неизвестна, а медицинската литература го класифицира като автоимунно заболяване.

Макар че не е пряко наследствена болест, съвременната медицина предполога, че някои хора са генетично предразположени, което създава основа за развитието на това състояние. В повечето случаи то се отключва под въздействието на външна инфекция или фактор на околната среда, които могат да активират гените, отговорни за това заболяване.

Когато тялото е изложено на такива условия, имунната система започва да произвежда вещества, които атакуват костите на ставите и предизвикват ерозия на хрущяла.

Най-честите нараняванията, които довеждат до състояние на посттравматичен артрит са изкълчвания и счупвания, които увреждат повърхността на ставите. Дори когато травмите на ставите се лекуват правилно и на време, вероятността наранената става да се превърне в артритна е седем пъти по-голяма, отколкото при ненаранена става. Също така, след контузия е възможно тялото да започне да отделя хормони, които стимулират разграждане на хрущялните клетки.

Декубитусът (декубитална или трофична язва) е геронтологично-обществен и здравен проблем, който се разраства много бързо най-вече в по-старите възрастови групи. Възниква в резултат на исхемична некроза и разраняване на кожата, вероятно и на по-дълбоките тъканни структури в области, които най-много са изложени на натиск върху някаква повърхност, особено ако има кост непосредствено под кожата. Най-често това са издутини, които се образуват от кръсцовата кост, израстък на седалищните кости, тазобедрената става, глезените, коленете и лактите, където се увеличава натиска на кожата върху каквато и да е твърда повърхност (матрак, инвалидна количка, средства за обездвижване, тесни обувки и др.).

Освен старостта, най-често срещаните вътрешни рискови фактори за развитие на декубитална язва са: незадържане на урината, заболявания на кръвообращението (сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт), захарен диабет, наранявания на гръбначния стълб, периферни циркулаторни нарушения, множествена склероза, някои психични заболявания и др.

Периферната невропатия е увреждане на периферната нервна система, комуникативната мрежа на тялото, която предава информация от мозъка и гръбначния мозък (централната нервна система) към всички други части на тялото. Периферните нерви също така изпращат обратна сензорна информация в централната нервна система. Този комуникативен механизъм на тялото ни позволява да разберем, когато нещо ни заболи, когато ни е прекалено горещо или студено.

Периферната невропатия изкривява, нарушава или прекъсва връзките и съобщенията (нервните импулси) между мозъка и останалата част от тялото. Всеки периферен нерв има специализирана функция и поради това хората, засегнати от невропатия могат да почувстват широк спектър от различни симптоми като временно изтръпване, мравучкане, намалена чувствителност към болка и мускулна слабост. По-тежките симптоми включват парене (особено през нощта), парализа, дисфункция на жлезите, забавен метаболизъм и високо кръвно налягане.

Някои форми на невропатията засягат само един нерв и се наричат мононевропатии. За съжаление обаче, много по-често срещано е множественото засягане на нерви или т. нар. полиневропатия, която засяга повече крайници. Симптомите на полиневропатията първоначално се проявяват симетрично и в двете стъпала, като постепенно прогресират в горните части на краката към средата на тялото.

Диабетът е заболяване, което се проявява при завишени нива на кръвната захар в организма. Проблемите с т. нар. диабетно стъпало се смятат за много сериозни, тъй като те са най-честата причина за хоспитализация на пациенти с диабет. Повечето от тези проблеми се дължат на две усложнения, които могат да възникнат при пациенти с диабет, а именно увреждане на нервната система и слаба циркулация на кръвта.

Едно от критичните състояния на диабетното стъпало е т.нар. диабетна артропатия, която е тежка форма на деформация на крака. Диабетът уврежда кръвните клетки и съответно намалява притока на кръв към стъпалата, слабата циркулация отслабва костите до такава степен, че може да предизвика разпадане на костите и ставите, които съответно стават по-податливи на фрактури. Поради увреждане на нервите (невропатия), пациентите много лесно могат да счупят кост в ходилото си и дори да не забележат. По-нататъшното придвижване на пострадалия крак причинява нови фрактури и разместване на ставите, а счупените кости лесно могат да пробият кожата и да причиняват отворени рани (декубитуси).

Съществуват много различни методи за лечение на такова състояние, но най-ефективен и най-прост все пак остава превенцията. Внимателното ежедневно проверяване на краката за диабетиците е от голямо значение за предотвратяването или навременното откриване на възникнали проблеми. Носенето на специални защитни обувки се препоръчва на пациентите като основна мярка за защита от евентуални наранявания.